Santiago de Sacatepéquez

Клаус Бо

Гватемала

2012

Сантиаго де Сакатепекес, Гватемала. Това място е известно с едно от най-уникалните чествания на Деня на Вси светии в света. Докато едно майско семейство погребва млад свой роднина, трагично загинал при автомобилна катастрофа, над тяхното скръбно събиране вече се усеща пулсът на древни традиции, които съчетават болката от раздялата с празника на паметта.

Гробището тук е тясно и планинският релеф не позволява разрастване. Поради това мъртвите се погребват на рафтове – подредени в цветни ниши, разположени една над друга като висок многоетажен дом за душите. Всяко място се украсява ярко: снимки, изкуствени цветя, дървени кръстове, лични вещи. Цялото гробище напомня повече на галерия, отколкото на мрачно място. Споменът е жив, а цветовете не позволяват на тъгата да потисне любовта.

На 1 ноември хиляди хора се стичат тук, за да общуват с предците си по един необикновен начин. Семействата приготвят традиционното ястие fiambre – пъстра салата от десетки съставки, която символизира събирането на поколенията на една трапеза. Свещи и тамян изпълват въздуха, а музика се носи между нишите.

Най-зрелищното е фестивалът на гигантските хвърчила. Огромни, ръчно изработени кръгове от бамбук и хартия, украсени с митове, символи и ярки орнаменти, се издигат към небето. Вярва се, че хвърчилата са мост между света на живите и света на духовете, послание към тези, които вече не са сред нас. Когато платното потрепва на вятъра, хората шепнат молитви и споделят спомени, надявайки се, че душата на покойния ще усети тяхната любов.

Така в Сантиаго де Сакатепекес смъртта не е окончателна тишина. Тя е част от непрекъснат кръговрат, в който споменът и цветът, болката и празникът живеят рамо до рамо, превръщайки всеки „рафт“ от гробището в малък свят, посветен на живота.